19:52 

№ 1

kraa
У экзамена два этапа - официальный и религиозный.

Г-жа Елка Стоянова работает юристом, живет в городе Бургасе. А в свободном времени пишет замечательные вещи - стихи, сказки, рассказы, фельетоны. Я нашла ее на Фейсбуке и, к счастью, она приняла мое приятельство. Так что, буду выкладывать здесь ее удивительные вещи на болгарском с легким жаргоном. В случай интереса к ее творчеству, могу перевести на русском.

И так, №1.

 

 

Има две причини да отида на кино. Първата – ако са ме поканили и на мен просто ми се прекарват два часа на тъмно с тоя човек, а е рано за вечеря на свещи. Втората – ако съм се озовала в мола, имам четири свободни часа и алтернативата да изхарча трицифрена сума за парцали е зловещо реална. И в двата случая нямам други изисквания към филма, освен от екрана да не се сипят кръв, черва и мозък, накрая добрите да побеждават и ако ще има умрели, да са основно от лошите.

Така че преди ден-два, в хипотезата на причина номер две, се озовах на касите на киното. В ейчиема и зарата имаше ново зареждане, поради което да гледам някой филм се явяваше не просто необходимост, но и въпрос на оцеляване. И да, знам, че е повърхностно, но аз съм просто една слаба жена, подвластна на консуматорската си природа, затова скоростта, с която мога да премина през трите етажа на който и да е роден мол в сезонна разпродажба и по заплатено време е около 200 лв/ч. и ако някой ме е видял в събота по обед да си купувам билет за „Бързи и яростни 8“, да знае, че не тайната ми любов към Дуейн Джонсън ме е отвела до касата на киното, а това, че имах ангажимент чак в четири.

Затова, с тарелка начос с лют сос и една-две торби (все пак киното е на третия етаж!), се озовах в приятния сумрак на киносалона. Освен мен имаше седмина татковци със седмината си сина в пред-тинейджърска възраст, трима мъже на по 40-50 и дузина тийнове с полумутирали гласове, които шумно се наместваха, преместваха и разместваха близо десет минути. Всички изброени стискаха бири, пуканки и кока-коли и ако трябва да го кажа по-ясно: аз бях единственото същество в залата с начос, естроген и токчета, което не сърбаше, сумтеше, хихикаше, тропаше и боботеше под нос. Ама, да си бях взела билет за някоя анимация, като много знам. Обаче, стига съм се отплесвала, чакайте да кажа за филма!

Хора, това е най-невероятната високобюджетна боза, която съм гледала, но ужасно се забавлявах. Чиста антистрес терапия, люпене на семки за мозъка, масаж за хипоталамуса. Освен това заявявам, че нямам нищо против да филмират дори прогнозата за времето, ако ще ми я четат Дуейн Джонсън, ах, Вин Дизел, ох, Джейсън Стейтъм, их. Само Хю Джакман, ах ах, ми липсваше, за да се превърна в разнежено желе и да затрептя на бързи и яростни честоти до края на филма. Отсега казвам, че ако гореизброените, поне двама от тях, участват в Б§Я 9, ще съм на първия ред на премиерата.

Само едно не можах да разбера – защо някой се напъва да къдри сюжет на филм, който няма нужда от такъв. Ми то само като кажеш „…сюжетът на Бързи и яростни 8…“ и те напушва смях. Как добре си почна, клише връз клише – лазурно кубинско небе, загорели кубински дупета, Вин Дизел показа как с водолазна бутилка и кенче кока-кола да превърнете и най-сгъналата бричка в космическа совалка, изобщо, простота и изящество, никакви интелектуални напъни, никакви битки за световен мир и екологични спасявания. Още в първите пет минути имаше повече взривове и пламъци, отколкото във вечерните новини по българска телевизия, а оня кадър, в който Вин Дизел качи Мишел Родригес на перваза на джама, а после Мишел Родригес целува голата дясна гръд на Вин Дизел, е напълно достатъчен да накара групичката тийнове зад мен да се разшумят щастливо, а аз да въздъхна нещастно, защото това си е чисто разхищение, какво ти разбира Мишел Родригес от гола мъжка гръд.

Та, ей такива простички неща му прилягат на Бързи и яростни 9. Това, както бихме се сетили от заглавието, е деветият! филм от поредицата, а аз съм гледала май само един от предните, даже не помня кой и за какво ставаше въпрос (Скалата със сигурност не участваше, него щях да го помня, ах). Имам бегъл спомен, че пак идеше реч за огневи ефекти, брутални мъжкари, загорели каки и патетични маскулинени диалози, изпъстрени с лафове от рода на „Събери екипа, ще спасяваме света!“, „Цялата планета има нужда от твоето мъжество, взимай таа лазерна пушка и убий всичко, което мърда и не знае тайната кодова дума!“, „Мила ми Венето, после Родината си, най-много обичам теб, ако оцелея след битката със Злото, ще заживеем щастливо довека!“ и други такива.

Но в стремеж да интелектуалничат, сценарист и режисьор са създали богата салата от руски сепаратисти, куфарче с ядрени кодове, подводница, заклещена в лед, зловеща луда блондинка, двама-трима епизодични актьори умират на развален руски, тротил и пушилка, червено ламборгини, грандиозни каскади с купища лъскава ламарина, разнежваща сцена на корав мъж с бебенце в ръце…. Ти, сценаристе, и ти, режисьоре, сипете си по едно малко и се успокойте. На мен си ми харесва да гледам как Скалата и Джейсън Стейтъм се пердашат, като можеха да се пердашат и заради жена, не ми е нужно в името на световното благо да си разменят „остроумни“ реплики, докато накрая застават рамо до рамо и като истински братя по оръжие спасяват света от ядрен апокалипсис. Че аз само заради оня кадър, в който Дуейн Джонсън, същи маор, се блещи и си вее езика като вентилаторна перка, съм готова пак да изгледам целия филм. Ако искам да гледам сериозна, тежка драма, ще си пусна „Списъка на Шиндлер“. Или „Пианистът“. Или „Тетрадката“. Това е Бързи и яростни, забогами, не е нужно да се правите на Полански или Касаветес. Освен това, ако толкова държите да сте Полански и Касаветес, трябваше малко да поработите върху кастинга. Не давам светата троица – Скалата, Вин Дизел и Джейсън Ст., но останалите, айде холан! Ясно, че злодеят, като ще е злодей, ще е коварен. И в сюблимен момент, с налудничав поглед ще разкаже на главния герой плана си за световно господство. Ясно, че афрото ще е смешника, полицаят ще е справедлив и ще умре героично, приятелството ще е до гроб, жената ще е предана и куражлийка. Ай сиктир. Поне бебето можеше да е момиченце, егати! На главния герой героична полицайка му ражда син и загива, заклевайки го да спаси сина си! Изобщо, тоя финт с предателството на Торето, около който се крепи цялата „история“, е толкоз съшит с бели конци и насилен, че даже лапетата на седалките зад мен се възмутиха. Все едно съм на детско парти, на което фокусник прави нескопосни, неуспешни трикове, които даже децата разпознават.

Обаче, да е ясно- девета част със сигурност ще има. Отсега тръпна в очакване на сюжета – сценаристите бая са вдигнали летвата. След всички възможни клишета, наблъскани в този, не знам какво могат да измислят за деветия. Примерно- инвазия от извънземни, Мишел Родригес е отвлечена и в нея е имплантиран извънземен ембрион… оф, това го има в Пришълеца. Значи, друго ще е – например, огромен астероид лети към земята и Вин Дизел…оф, това май Брус Уилис го свърши. Не знам, сложна работа. От друга страна, все ми е тая, ако ще и „Приказки под шипковия храст“ да ползват за сюжетна линия, щом Скалата ще играе Козела, пак казвам – аз съм там, на първа линия, с начос с лют сос и цялото си внимание.

Оценка по десетобалната – 8. Заради светата троица(ах, Скалата), заради мащабите на патакламата(цяла ядрена подводница потопиха сепак), и заради това, че тия два часа ми костваха скромните десет кинта за билет.

Споменах ли, че искам да се оженя за Скалата?


@темы: Elka Stoyanova

URL
Комментарии
2017-04-18 в 20:00 

kraa
У экзамена два этапа - официальный и религиозный.
№2

Онзи неловък момент, когато празникът е отшумял, еуфорията тъкмо те е пуснала и искаш само да се прибереш и да си свалиш токовете, щото си беснял до ей сега и се прибираш тих като леопард, невидим като нинджа и не нацелваш някакво тъпо стъпало по стръмния път към дома, след което се чува бесният тропот на свличащи се камъни, свежия зов на птеродактил, глухият тътен на ниагарския водопад. И още по-неловкото чувство, когато, ослушвайки се като сурикат дали не си вдигнал на крака целия квартал, успявате да си съберете очилата, кокалите, обувките, поомачканото самочувствие и пръснатата до първия етаж чанта, в която е и великолепната статуетка Юскар в категория Съдия, която не е за мен, но трябва да я дам несчупена на най-готиния наказателен състав в бургаски районен съд (няма да му кажа името, само ще кажа, че е номер девет) и установявате, че пу пу, статуетката е без драскотина даже. Накрая, все със същото неловко чувство, ( и гузна съвест и съзнанието за скорошен Апокалипсис, щот в девет сте на работа, а вече е пет) си лягате.
И не съм близнала друго освен вода!
И не пуша!
И имам страхотни колеги.

URL
2017-04-20 в 02:19 

kraa
У экзамена два этапа - официальный и религиозный.
Elka Stoyanova
19 апреля 2014 г. · Бургасская область, Приморско ·
Ти - каза ултимативно баща ми, гледайки към мен - идваш с мен да видя кошерите и да нагледам пчелите.
Още на "ти" разбрах, че ще е зле работата, същия пресантиман имах като дете, когато отрязах лененото перде и дънковата пола на майка ми, за да си ушия модното по онова време недоразумение пола с волани. Имах го -пресантимана, де - и когато се прибрах с два часа след вечерния ми час. Най- силен беше, когато едно лято на плажа...абе тази история е тайна. Пита се обаче, ЗАЩО не го слушам, пресантимана. И защо се връзвам на акъла на баща ми?!
А то, нали съм разнежена, два месеца не съм го виждала, а и светли празници са, та вместо да изчезна в посока Созопол, нахлузих гумени ботуши и тръгнах с него. Гумени ботуши, но и червило! Червило, но и парфюм! Мюглер! Лимитирана серия! Мирише прекрасно! Но пчелите откачиха, а баща ми, като ме усети, и той. ОТКЪДЕ ДА ЗНАМ, че на пчелин не се ходи парфюмиран!?! Да не си пия кафето там!?!
Във всеки случай, установих три неща:
1. Пчелите са си ок, мен ако питате, нямаха никаква нужда от наглеждане;
2. развивам доста прилична скорост като за обута в гумени ботуши и единственото ужилване го отнесе баща ми, но пък той е свикнал;
3. Щом тоя парфюм е в състояние да накара пчела да ме гони с такава страст, трябва да проведа по- сериозно изследване на въздействието му върху околните. Хм.

URL
2017-04-23 в 16:23 

kraa
У экзамена два этапа - официальный и религиозный.
№4

Хахахаха!


Пост с извинение и предупреждение 16+ 🐽 (не намерих червена точка, затова слагам зурличка, ама пак е подходящо). Всички на възраст под 16 г. да напуснат стената ми имидиътли.
Влизам сутринта в амазон, да поровя из рафтовете и да се почерпя с книжка по случай Световния ден на Книгата, както си му се полага на празник. И попадам на нещо със заглавие "Guide to getting it on", автор - Пол Йоанидис, американски професор. Понеже се сещам, че съм срещала името му наскоро, гугълвам набързо и установявам, че човекът е доктор по психология и история на изкуството. Обаче от корицата тая книжка оставам с впечатление, че съдържанието е а ла сериите на Арлекин, от по-горещите. Ся, що гледам такива книги и откъде знам кои са горещите серии на Арлекин, са неловки въпроси, затова няма да ги обсъждаме. Но поглеждам описанието към книгата, а там ме убеждават, че това било образователно четиво, библия на секса, всяка страница от която носела или усмивка, или изчервяване, или момент на страхопочитание. Ай стига бе, мисля си аз, ще ги призная, ако успеят да ме изчервят - сигурно е нещо грандиозно, в двайсет и първи век професор издава наръчник по секс, уау, дай да я прелистя! Гугълвам за издания на други езици, откривам я на руски, при това в една електронна библиотека я има цялата.
www.rulit.me/books/bibliya-seksa-read-46255-1.h...
И до момента, вече три часа, се забавлявам неистово!
Признавам си, че я чета по метода "ход на коня", но и тоз повърхностен прочит е достатъчен, за да ви кажа:
ХОРА! Ако знаете колко много научих за тия три часа за анатомията, философията и други такива глупости! Тая книга е писана като за малоумен девственик, обаче категорично не трябва да се чете от някой, който не е извървял поне началото на трънливия път на сексуалността. Ето ви няколко примера, наистина няма страница, на която да няма бисер. (преводът ми е дилетантски, но се придържам към езика на книгата).
...
"...за да разберете какъв е на пипане твърдият пенис, намерете младеж (хм), който се увлича от посещения в спортната зала (хм!?), и го помолете (амиии малко е неучтиво преди да сме се поцелували!!) да свие ръка в лакътя и да я стегне (а, това ли, ох, пупу). Твърдият бицепс на пипане прилича на твърдия пенис, само дето с такъв размер (стига бе, ами за формата нещо?) той съществува само в мечтите на някои мъже."
...
"Ако преди началото на орална стимулация на мъжкия пенис (за дамските пениси не се отнася, да е ясно), поставите в устата си малко паста за зъби, това ще ви помогне да се справите с неприятният привкус. (Абе не може ли просто да се изкъпе? А и пастата за зъби люти, не за мойта уста ми е жал, нале).
...
"Някои клитори буквално изскачат, за да се здрависат с вас!" (само да не се стреснете, просто са дрюжелюбни).
...
”Клиторът носи тънък непромокаем защитен костюм (Ко??), който се нарича клиторна качулка. Тази качулка защитава клитора от житейските несгоди на слабините (професоре, вий сте поет!).
...
"..Тази област е много малка по размер и се намира точно до клитора, а това може да означава, че е необходимо да се почука на парадния вход!" (блъскам глава в стената, КЪДЕ! КЪДЕ е тоз параден вход!? А входът за прислугата отзад ли е??)
...
" Тестисите ОБИКНОВЕНО стоят от задната страна на пениса." (направо си го представих)
...
Не мога да кажа, че няма и полезни неща, например - подробна техническа инструкция как да разкопчееш сутиен, без да е нужно да използваш инструментариум.
Има и илюстрации. На тях има текст, например към детайлно графично изображение на пенис, е написано: "Специални благодарности на Джон Спарлинг, доктор по философия, чиито фотографии в натура ми помогнаха за илюстрациите в тази книга". Скъпи Джон Спарлинг, имате красив пенис.
Не мога да спра да се хиля, кой да предположи, че ще дойде ден, в който ще изрека следното:
КОБИЛКИНА! Наташка! Ела тука, че един професор има какво да понаучи от теб, земи му покажи как да гавори за чльенчик и йони, че иначе ще умрем от смях до края на тая книга!
Сега ви оставям, отивам да разглеждам картинките, щото повече от текста не мога да понеса, вълнувам се.

URL
2017-05-18 в 13:27 

kraa
У экзамена два этапа - официальный и религиозный.
№5



Elka Stoyanova

18 мая 2015 г. · Burgas Province, Бургас ·

..

ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ. Не знам дали има някой, който да не знае, но покрай един разговор се сетих, та и на вас да припомня, че само преди две-три години БЯХ ПЪРВА отзад напред фконкурса за красота на бегемама. Което е обяснимо, идете да ми видите профилните снимки, там имам една дето пуша - не само че съм невероятно красива на нея, също и интелигентна, щото имам очила, както и съм натура артистична, с дълбока Душа и изострена Чувствителност. Димът на цигарата символизира привързаността ми към семейното огнище, а фалическата символика на пушенето - каква всеотдайна партньорка съм. За да спечеля приза обаче, не беше достатъчна красота, а и куп други качества, които притежавам благодарение на изискания си произход. Не както намекваха някои бегемами, че съм пряк потомък на динозаврите. Пфф. Моят род е древен, наистина, но имам доказателства, че сме произлезли от странджански варваропитек. Намерени са скални рисунки върху морските скали на Варвара, в една от които проф. Божидар Димитров разпозна чертите на сегашният кмет на селото, който пък ми е братовчед по бащина линия. Така че забележката на конкуренцията (хахахаха!) с динозаврите беше неуместна, може би заради големите зъби и солидния апетит. Едва ли смеят да намекват, че съм дебела.
Не че се хваля с произход и великолепни гени, но аз съм от Странджанското Черноморие. Тук всички от невръстна възраст са ловци, рибари, иманяри и гадняри. Ходя сама на лов за качури от седемгодишна, а в торбичката мама ми завиваше парче веян паламуд и няколко чироза карагьоз и сафрид, сплескани нежду два комата. За десерт -малко сланинка и филия мас със захар. Влачех улова за опашката до вкъщи, щото тежат тия прасета, много. Оставях го на мама да го разфасова, а аз и тате излизахме с лодката в морето, където де що рапан имаше, се заравяше от ужас в пясъка, а чернокопът и зарганът сами влизаха в мрежите, щот си знаеха че няма отърване.
Освен това, като истинска миска, съм екологично ориентирана. Например, разделните отпадъци ги разделям. Винаги се старая да съм за пример - като ям вафла, обелвам я, изяждам я и отделно от вафлата изхвърлям опаковката. Така правя и с кроасаните, чипса, салама, само на кренвиршите обелките не хвърлям, че мама ги суши и плете на макраме, направи много красив калъх за въдицата и пушката на тате.
Всички тези неща, както и естествената ми, невероятна красота, ме направиха носителка на титлата. Мисля сега няколко години да си трая, за да дам шанс на младите, но имам да разчиствам сметки там с една -две мами, затова ще ги ударя право в ахилеса, като взема под носа им КОРОНАТА НА КРАСОТАТА И СТАНА НОМЕР ЕДНО.

Сега моля платете, още в началото ви предупредих, че е платено съобщение.

URL
2017-05-27 в 21:31 

kraa
У экзамена два этапа - официальный и религиозный.
№6

Elka Stoyanova
26 мая 2014 г. · Burgas Province, Бургас ·
Изборният ден за мен беше пълен с мистерии. Няма да го забравя тоя 25 май скоро.
По избори се пекат питки. Ако не знаете, запишете си го, може скоро да ви се наложи. А за да изпечеш питка, ти трябват три неща - здрави китки, продукти и мерак. Понеже не ми липсва ни едно от трите, във вчерашният тържествен изборен ден се захванах с приятната, богоугодна задача да омеся хляб. Измъкнах голямата тава, запретнах ръкави, омесих тесто по стара гугълска рецепта. Докато втаса, успях да гласувам, да направя справка с гугъл дали съм месила правилно и как вървят изборните резултати и бутнах самуна да се пече. След петнайсет минути хвърлих око на печката и ПИТКАТА МИ Я НЯМАШЕ! Празна фурна! Кайне питкен! Зироу самунен! Какво става тук! се запитах ужасено - сама съм у дома, няма кой да ми я отмъкне под носа!! След около минута тъпо взиране в празната, сгорещена фурна, хлопнах вратичката и отидох до другата стая. Преброих до десет, върнах се. ФУРНАТА ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА Е ПРАЗНА! Отидох до банята, погледнах се в огледалото - видими отклонения не ми личат. Пак се върнах край печката, колкото да установя, че е все така празна и гореща. Седнах отново пред компа и в гугъл издирих всички симптоми на шизофрения, амнезия, бели петна в мозъка. Хм, не се вписвам в клиничните картини. Поглеждам с крехка надежда фурната. Продължава да е празна. Казвам си - Елке, ти си голяма жена, концентрирай се. Къде може да е изчезнал тоя хляб!" И пак влизам в гугъл - пиша "изчезна ми питката от фурната, какво да правя". Гугъл нищо не знае по въпроса. Излизам на терасата, паля цигара и се замислям за досиетата хикс. Оглеждам небето за следи от извънземни. Представих си ги, седнали край обла хромирана маса, чупят залци от димящия самун и лапат ли лапат с големите си усти. Така се разстроих, в крайна сметка, тоя хляб аз съм си го месила, що те ще ми го изяждат! И от мъка реших да се наям със сладолед. Като няма хляб! Отварям фризера, издърпвам чекмеджето, за да извадя кутията "ванилов с шоколад", а там, покрит със скреж, кротува лябът.
Казвам ви, мистичен ден беше вчера.

URL
2017-06-15 в 12:01 

kraa
У экзамена два этапа - официальный и религиозный.
Elka Stoyanova

15 июня 2015 г. · Burgas Province, Бургас ·

..

Днес ми е носталгично, видях една плажна снимка /от вчера/, на която едни батки изглеждаха така, както беше модерно да изглеждат през 94-та. Такова силно дежавю ме тресна, че сякаш се пренесох в ония времена, бях още студентка-второкурсничка, саде зъби, усмивка и купища младежи в краката ми. И то какви крака. И какви младежи! Но се сетих за един, скойто се запознахме на плажа, имаше пропорциите на гръцка статуя и горе-долу същия интелект, но ме гледаше в захлас и ме покани "..у нас на кафе и да гледаме някой филм". Любовта ни трая цяла вечност, до към септември, когато почнах лекции, а той замина да бачка в не-толкова-добрия-за-живеене-град-Варна. Ама не за това ми е думата. Младежът имаше папагал. То, възможно е и други да са имали, но не помня, по онова време не проявявах интерес към домашните любимци, а към стопаните им, но тоя папагал не мога да забравя. Беше долно, гадно същество, с противна ехидна физиономия и пристрастено към алкохола. Нали сте чували вицовете за папагали? Еми, бас ловя, че повечето са базирани на житейски хоръри. А папагалът на този младеж специално, беше изчадие от Ада. С интелект на Син на Сатаната, със святкащи злобни очички и речник на плавал двайспетгодини с БМФ чичак. И като казах "пристрастен към алкохола", не се шегувах. Тва долно долнище не стига че на трезво крещеше "ПРОСТАК! ТЪПАНАР! ПЕ+"+=%+АС! КУ_+"ВА" и то на три езика, ами като се напиеше, започваше да блъска в клетката, да трака с гадния си огромен клюн и да крещи. КРЕЩИ БЕ! надава насечени звуци като все едно го колят, като стадо бабуини пред битка. И защо, ще попитате вие, като има толкоз лошо пиянство, сте му давали алкохол? Ами, не сме. Аз поне не съм. Младежът тоже. Но нали ви казах, че папагалът е Син на Сатаната, Дяволско изчадие, та по тая причина беше ем зъл, ем интелигентен. Беше открил как да си произвежда сам пърцуца. От половин кайсия и две-три гроздови зърна, внимателно сдъвкани и изплюти във водопойката, правеше чудна бургаска мускатовокайсиева. Стои с дни жаден, вперил поглед в поилката, а когато плодовата смес вътре шупне, зацуца. Като дядка на канелката на буре. И като се надрънка, се почва. КРЯСЪЦИ! много лошо пиянство, казвам ви. Ако не бяха го разкрили кви ги върши, вероятно щеше и уиски да почне да вари от зърното, което му даваха.
Много противно животно, аз му виках "пиянде", а той на мен - ммм, "жена с непристойно поведение и променливо отношение към мъжете", ма не толкова дълго. Още като ме видеше да влизам и почваше да нарежда.
Надявам се да е пукнал от цироза!

URL
2017-10-04 в 20:56 

kraa
У экзамена два этапа - официальный и религиозный.
№7

Elka Stoyanova
4 октября 2016 г. ·
Веднъж ядох бой във влака. В електричката Бургас-Ямбол-Елхово. Ако трябва да сме точни, ядох го между Бургас и Ямбол, там има смяна и се качваш на друга електричка до Елхово. А ако трябва да сме съвсем точни, не беше точно бой, щото баба ме пуфна два пъти по трътката, за да демонстрира възпитателност пред отбраното общество в купето, ама после седна и ми мели на главата докато не стигнахме, с такава постоянност, че горко съжалих, че не ми е теглила един бой да и мине. Поводът?
Като бях на десет-дванайсет, дойдеше ли лятната ваканция, още последният учебен ден багажът ми беше стегнат и ме командироваха при баба. Кеф и наслада, три месеца не могат ми хванат спатиите от скиторене с лапетата, готвят ми каквото поискам, обичат ме до припадък, дават ми пари за лятното кино, ям сладолед на корем и други такива бабешко-дедовшки екстри. Този път обаче баба остана два-три дни в Бургас, преди да ме отнесе, за да облажи и тя от туй, че оженила дъщерята на морето - да походи на плаж.
По онова време, като всяко лапе на възраст 10-12 отчаяно, люто, зловещо и настървено исках домашен любимец. Обаче у дома и дума не даваха да се издума, затова бях принудена да импровизирам. И ходенето на плаж ми предоставяше супер възможности. Осинових си медузка.
Влачех медузката в найлонова торбичка, после я прехвърлих в буркан от туршия, от който след ден-два започна да се носи нечовешка смрад и когато дойде време да заминаваме с баба за Елхово, майка ми с радост се съгласи да взема медузата с мен.
И сега си представете бедежето, във купето, топъл юни, баш по обед, аз и баба с двеста чанти, триста шапки и буркан. А в буркана тъжно люшка месестата си капела моята медузка бяла. И сичко щеше да свърши с благополучно пристигане в Ямбол и вечна дружба между медуза и дете, ако купето не беше пълно, а някаква нахална жена още на гара Владимир Павлов започна да квичи, че от тая смрад и ставало лошо. Баба рече - Еле, медузата ти е умряла, трябва да я хвърлиш. КО?!? Абсурд. И ревнах. Жената дето и ставало лошо започна да изисква нещо от баба, а тя, милата, хем и е неудобно, щот то верно си смърди се не трае, хем аз съм любимата и внучка, как да ми разбие сърцето, като изтръгне буркана и го изхвърли. Мисля, че и до ден днешен тия хора така си представят ада. Смрад от умрели медузи и потни труженици във влак посред жежко лято, а за фон - гръмогласен детски рев, със всички екстри - сълзи, сополи, вой и шумно хълцане. Баба ме извлече в коридора и и взе да ме увещава да изхвърлим медузата, аз обаче не, та не. Накрая ме заряза там и каза - връщам се в купето, ако докат стигнем до Ямбол не си изхвърлила медузата, ще те върна в Бургас.
Ужас. Моментално замлъкнах, не че не ми се ревеше още, ама да изтърва цяло лято в Елхово зарад една медуза? Ма тя верно поумряла, рекох си, сбогом мила медузке, много те обичам, ще те помня винаги... Обаче изхвърлянето на медузката ми звучеше супер брутално. Ще разпръсна праха и над полето, реших аз, а за целта отворения прозорец в коридора на вагона е чудесен. И бръкнах в буркана, зашепих медузко и протегнах ръка през джама.
Обаче, хора, ако изхвърляте медузи през прозореца на движещ влак, гледайте на съседните прозорци да няма хора. Аз това откъде да го знам към онзи момент, все пак на невръстната възраст 10+ няма достатъчно житейски опит, за да знам, че всяка летяща през джам на влак медуза се залепя сто процента на всяка подадена през джама карнобатска физиономия!
Не помня да са ни сваляли на Карнобат, значи по някаква причина ни се е разминало. Човекът беше доста бесен, най-малкото защото първоначално отказваше изобщо да проумее какви медузи ,какви пет лева, тва е влак бе алооо. И беше убеден, че е сопол. Ти- вика му баба - с акъла си ли си бе, как такова малко дете ще изкара такъв грамаден сопол, че и смрадлив! А той ме гледа едно такова подозрително и направо си му пишеше на лицето - те сегашните малки изродчета кой ги знае какви работи още правят, че един грамаден миризлив сопол ли нема ми улепи на челото! Накрая повярва, за доказателство баба му показа буркана, после ме смота в купето, опуха ми задника, човека слезе на Карнобат, до Ямбол тъжно слушах тирадата на баба, но като стигнахме в Елхово и видях, че на съседите котката се е окотила, мъката ми утихна.
Ех, медузко, къде ли си сега.

URL
2017-10-04 в 21:00 

kraa
У экзамена два этапа - официальный и религиозный.
№7

Elka Stoyanova
4 октября 2016 г. ·
Веднъж ядох бой във влака. В електричката Бургас-Ямбол-Елхово. Ако трябва да сме точни, ядох го между Бургас и Ямбол, там има смяна и се качваш на друга електричка до Елхово. А ако трябва да сме съвсем точни, не беше точно бой, щото баба ме пуфна два пъти по трътката, за да демонстрира възпитателност пред отбраното общество в купето, ама после седна и ми мели на главата докато не стигнахме, с такава постоянност, че горко съжалих, че не ми е теглила един бой да и мине. Поводът?
Като бях на десет-дванайсет, дойдеше ли лятната ваканция, още последният учебен ден багажът ми беше стегнат и ме командироваха при баба. Кеф и наслада, три месеца не могат ми хванат спатиите от скиторене с лапетата, готвят ми каквото поискам, обичат ме до припадък, дават ми пари за лятното кино, ям сладолед на корем и други такива бабешко-дедовшки екстри. Този път обаче баба остана два-три дни в Бургас, преди да ме отнесе, за да облажи и тя от туй, че оженила дъщерята на морето - да походи на плаж.
По онова време, като всяко лапе на възраст 10-12 отчаяно, люто, зловещо и настървено исках домашен любимец. Обаче у дома и дума не даваха да се издума, затова бях принудена да импровизирам. И ходенето на плаж ми предоставяше супер възможности. Осинових си медузка.
Влачех медузката в найлонова торбичка, после я прехвърлих в буркан от туршия, от който след ден-два започна да се носи нечовешка смрад и когато дойде време да заминаваме с баба за Елхово, майка ми с радост се съгласи да взема медузата с мен.
И сега си представете бедежето, във купето, топъл юни, баш по обед, аз и баба с двеста чанти, триста шапки и буркан. А в буркана тъжно люшка месестата си капела моята медузка бяла. И сичко щеше да свърши с благополучно пристигане в Ямбол и вечна дружба между медуза и дете, ако купето не беше пълно, а някаква нахална жена още на гара Владимир Павлов започна да квичи, че от тая смрад и ставало лошо. Баба рече - Еле, медузата ти е умряла, трябва да я хвърлиш. КО?!? Абсурд. И ревнах. Жената дето и ставало лошо започна да изисква нещо от баба, а тя, милата, хем и е неудобно, щот то верно си смърди се не трае, хем аз съм любимата и внучка, как да ми разбие сърцето, като изтръгне буркана и го изхвърли. Мисля, че и до ден днешен тия хора така си представят ада. Смрад от умрели медузи и потни труженици във влак посред жежко лято, а за фон - гръмогласен детски рев, със всички екстри - сълзи, сополи, вой и шумно хълцане. Баба ме извлече в коридора и и взе да ме увещава да изхвърлим медузата, аз обаче не, та не. Накрая ме заряза там и каза - връщам се в купето, ако докат стигнем до Ямбол не си изхвърлила медузата, ще те върна в Бургас.
Ужас. Моментално замлъкнах, не че не ми се ревеше още, ама да изтърва цяло лято в Елхово зарад една медуза? Ма тя верно поумряла, рекох си, сбогом мила медузке, много те обичам, ще те помня винаги... Обаче изхвърлянето на медузката ми звучеше супер брутално. Ще разпръсна праха и над полето, реших аз, а за целта отворения прозорец в коридора на вагона е чудесен. И бръкнах в буркана, зашепих медузко и протегнах ръка през джама.
Обаче, хора, ако изхвърляте медузи през прозореца на движещ влак, гледайте на съседните прозорци да няма хора. Аз това откъде да го знам към онзи момент, все пак на невръстната възраст 10+ няма достатъчно житейски опит, за да знам, че всяка летяща през джам на влак медуза се залепя сто процента на всяка подадена през джама карнобатска физиономия!
Не помня да са ни сваляли на Карнобат, значи по някаква причина ни се е разминало. Човекът беше доста бесен, най-малкото защото първоначално отказваше изобщо да проумее какви медузи ,какви пет лева, тва е влак бе алооо. И беше убеден, че е сопол. Ти- вика му баба - с акъла си ли си бе, как такова малко дете ще изкара такъв грамаден сопол, че и смрадлив! А той ме гледа едно такова подозрително и направо си му пишеше на лицето - те сегашните малки изродчета кой ги знае какви работи още правят, че един грамаден миризлив сопол ли нема ми улепи на челото! Накрая повярва, за доказателство баба му показа буркана, после ме смота в купето, опуха ми задника, човека слезе на Карнобат, до Ямбол тъжно слушах тирадата на баба, но като стигнахме в Елхово и видях, че на съседите котката се е окотила, мъката ми утихна.
Ех, медузко, къде ли си сега.

URL
Комментирование для вас недоступно.
Для того, чтобы получить возможность комментировать, авторизуйтесь:
 
РегистрацияЗабыли пароль?

суперструны, супергравитация

главная