kraa
У экзамена два этапа - официальный и религиозный.

Г-жа Елка Стоянова работает юристом, живет в городе Бургасе. А в свободном времени пишет замечательные вещи - стихи, сказки, рассказы, фельетоны. Я нашла ее на Фейсбуке и, к счастью, она приняла мое приятельство. Так что, буду выкладывать здесь ее удивительные вещи на болгарском с легким жаргоном. В случай интереса к ее творчеству, могу перевести на русском.

И так, №1.

 

 

Има две причини да отида на кино. Първата – ако са ме поканили и на мен просто ми се прекарват два часа на тъмно с тоя човек, а е рано за вечеря на свещи. Втората – ако съм се озовала в мола, имам четири свободни часа и алтернативата да изхарча трицифрена сума за парцали е зловещо реална. И в двата случая нямам други изисквания към филма, освен от екрана да не се сипят кръв, черва и мозък, накрая добрите да побеждават и ако ще има умрели, да са основно от лошите.

Така че преди ден-два, в хипотезата на причина номер две, се озовах на касите на киното. В ейчиема и зарата имаше ново зареждане, поради което да гледам някой филм се явяваше не просто необходимост, но и въпрос на оцеляване. И да, знам, че е повърхностно, но аз съм просто една слаба жена, подвластна на консуматорската си природа, затова скоростта, с която мога да премина през трите етажа на който и да е роден мол в сезонна разпродажба и по заплатено време е около 200 лв/ч. и ако някой ме е видял в събота по обед да си купувам билет за „Бързи и яростни 8“, да знае, че не тайната ми любов към Дуейн Джонсън ме е отвела до касата на киното, а това, че имах ангажимент чак в четири.

Затова, с тарелка начос с лют сос и една-две торби (все пак киното е на третия етаж!), се озовах в приятния сумрак на киносалона. Освен мен имаше седмина татковци със седмината си сина в пред-тинейджърска възраст, трима мъже на по 40-50 и дузина тийнове с полумутирали гласове, които шумно се наместваха, преместваха и разместваха близо десет минути. Всички изброени стискаха бири, пуканки и кока-коли и ако трябва да го кажа по-ясно: аз бях единственото същество в залата с начос, естроген и токчета, което не сърбаше, сумтеше, хихикаше, тропаше и боботеше под нос. Ама, да си бях взела билет за някоя анимация, като много знам. Обаче, стига съм се отплесвала, чакайте да кажа за филма!

Хора, това е най-невероятната високобюджетна боза, която съм гледала, но ужасно се забавлявах. Чиста антистрес терапия, люпене на семки за мозъка, масаж за хипоталамуса. Освен това заявявам, че нямам нищо против да филмират дори прогнозата за времето, ако ще ми я четат Дуейн Джонсън, ах, Вин Дизел, ох, Джейсън Стейтъм, их. Само Хю Джакман, ах ах, ми липсваше, за да се превърна в разнежено желе и да затрептя на бързи и яростни честоти до края на филма. Отсега казвам, че ако гореизброените, поне двама от тях, участват в Б§Я 9, ще съм на първия ред на премиерата.

Само едно не можах да разбера – защо някой се напъва да къдри сюжет на филм, който няма нужда от такъв. Ми то само като кажеш „…сюжетът на Бързи и яростни 8…“ и те напушва смях. Как добре си почна, клише връз клише – лазурно кубинско небе, загорели кубински дупета, Вин Дизел показа как с водолазна бутилка и кенче кока-кола да превърнете и най-сгъналата бричка в космическа совалка, изобщо, простота и изящество, никакви интелектуални напъни, никакви битки за световен мир и екологични спасявания. Още в първите пет минути имаше повече взривове и пламъци, отколкото във вечерните новини по българска телевизия, а оня кадър, в който Вин Дизел качи Мишел Родригес на перваза на джама, а после Мишел Родригес целува голата дясна гръд на Вин Дизел, е напълно достатъчен да накара групичката тийнове зад мен да се разшумят щастливо, а аз да въздъхна нещастно, защото това си е чисто разхищение, какво ти разбира Мишел Родригес от гола мъжка гръд.

Та, ей такива простички неща му прилягат на Бързи и яростни 9. Това, както бихме се сетили от заглавието, е деветият! филм от поредицата, а аз съм гледала май само един от предните, даже не помня кой и за какво ставаше въпрос (Скалата със сигурност не участваше, него щях да го помня, ах). Имам бегъл спомен, че пак идеше реч за огневи ефекти, брутални мъжкари, загорели каки и патетични маскулинени диалози, изпъстрени с лафове от рода на „Събери екипа, ще спасяваме света!“, „Цялата планета има нужда от твоето мъжество, взимай таа лазерна пушка и убий всичко, което мърда и не знае тайната кодова дума!“, „Мила ми Венето, после Родината си, най-много обичам теб, ако оцелея след битката със Злото, ще заживеем щастливо довека!“ и други такива.

Но в стремеж да интелектуалничат, сценарист и режисьор са създали богата салата от руски сепаратисти, куфарче с ядрени кодове, подводница, заклещена в лед, зловеща луда блондинка, двама-трима епизодични актьори умират на развален руски, тротил и пушилка, червено ламборгини, грандиозни каскади с купища лъскава ламарина, разнежваща сцена на корав мъж с бебенце в ръце…. Ти, сценаристе, и ти, режисьоре, сипете си по едно малко и се успокойте. На мен си ми харесва да гледам как Скалата и Джейсън Стейтъм се пердашат, като можеха да се пердашат и заради жена, не ми е нужно в името на световното благо да си разменят „остроумни“ реплики, докато накрая застават рамо до рамо и като истински братя по оръжие спасяват света от ядрен апокалипсис. Че аз само заради оня кадър, в който Дуейн Джонсън, същи маор, се блещи и си вее езика като вентилаторна перка, съм готова пак да изгледам целия филм. Ако искам да гледам сериозна, тежка драма, ще си пусна „Списъка на Шиндлер“. Или „Пианистът“. Или „Тетрадката“. Това е Бързи и яростни, забогами, не е нужно да се правите на Полански или Касаветес. Освен това, ако толкова държите да сте Полански и Касаветес, трябваше малко да поработите върху кастинга. Не давам светата троица – Скалата, Вин Дизел и Джейсън Ст., но останалите, айде холан! Ясно, че злодеят, като ще е злодей, ще е коварен. И в сюблимен момент, с налудничав поглед ще разкаже на главния герой плана си за световно господство. Ясно, че афрото ще е смешника, полицаят ще е справедлив и ще умре героично, приятелството ще е до гроб, жената ще е предана и куражлийка. Ай сиктир. Поне бебето можеше да е момиченце, егати! На главния герой героична полицайка му ражда син и загива, заклевайки го да спаси сина си! Изобщо, тоя финт с предателството на Торето, около който се крепи цялата „история“, е толкоз съшит с бели конци и насилен, че даже лапетата на седалките зад мен се възмутиха. Все едно съм на детско парти, на което фокусник прави нескопосни, неуспешни трикове, които даже децата разпознават.

Обаче, да е ясно- девета част със сигурност ще има. Отсега тръпна в очакване на сюжета – сценаристите бая са вдигнали летвата. След всички възможни клишета, наблъскани в този, не знам какво могат да измислят за деветия. Примерно- инвазия от извънземни, Мишел Родригес е отвлечена и в нея е имплантиран извънземен ембрион… оф, това го има в Пришълеца. Значи, друго ще е – например, огромен астероид лети към земята и Вин Дизел…оф, това май Брус Уилис го свърши. Не знам, сложна работа. От друга страна, все ми е тая, ако ще и „Приказки под шипковия храст“ да ползват за сюжетна линия, щом Скалата ще играе Козела, пак казвам – аз съм там, на първа линия, с начос с лют сос и цялото си внимание.

Оценка по десетобалната – 8. Заради светата троица(ах, Скалата), заради мащабите на патакламата(цяла ядрена подводница потопиха сепак), и заради това, че тия два часа ми костваха скромните десет кинта за билет.

Споменах ли, че искам да се оженя за Скалата?


@темы: Elka Stoyanova